На тези,които преобънаха животът ми и ме накараха да порастна!
Знам,че не винаги съм права и не винаги най-добрата майка.
По някога греша,понякога крещя,но ви обичам!
Благодарение на вас осъзнах какво е да си всичко за някой и от теб да зависят усмивките му.
Няма по-голямо щастие за мен от това да слушам смеха ви,да гледам как всеки един ден се променяте и да чувам думата"мамо".
Знам,че е лесно да станеш родител,но трудно е да бъдеш достоен такъв.
Да дадеш на децата синай-доброто от себе си,да ги възпиташ,като достойни хора и да ги научиш да ценят и уважават.
Всяко дете има право на щастие,а от нас зависи дали мечтите му ще се пукат,като сапунени балони или ще го издигат да полети.
Всяко дете иска обич,внимание и грижи,разбиране и нежност,дом и безгрижно детство.
Боли ме,че страдат и умират деца!
Боли,когато детето страда,а ти си неспособен да му помогнеш.
От децата си научих много...научих се на търпение,научих се на отговорност,научих се да отсявам незначителното и да обръщам внимание само на това,което наистина има значение.
Да си родител не е нещо от което можеш да се откажеш,когато ти омръзне.
Това е отговорност за цял живот.Отговорност към чоквек създаден от теб,за да бъде щастлив.
В забързаният днешен свят,в пълните домове за изоставени деца,във всекидневните новини за деца жертви на насилие,секти ,дрога ,убийства на деца се чудя...на къде отиваме?
Та нали те са цветята на тази земя?
Нали ги създаваме с обич,за да бъдат обичани.
Нали живеем заради тях и чрез тях?
на децата си ще кажа,че:искам за тях много здраве и късмет,усмивки и щастие,винаги да имат мечти,които да преследват,да прощават,но не да изглеждат глупаци заради добротата си,да не изменят на себе си,да не предават чоквек,който им има доверие,да бъдат любознателни и да преоткриват света по свой си начин.да не бързат да се разделят прекалено рано с детството си.Да помагат и да оценяват това,което хората правят  за тях.Да вярват,но не да са наивни до болка.
да не позволят парите да ги променят.
Нека винаги бъдат един до друг и да са си опора.
Да помнят,че винаги ще съм до тях....
Да признават грешките си и да се учат от тях.
Искам да обичат родината си и да се гордеят с нея.
Не искам да виждам сълзи в очите им,не искам да бъдат предатели,не искам да никога да разберат какво е глад,студ и лишение или общо казано думата:НЯМА
не искам да се дрогират,не искам да се срамуват от това,което са.
Не искам да замлъкне смеха им и да се занеми от апатия и безразличие.
Най-много от всичко не искам да чуя израза:"ти си лоша майка"
Искам и не искам много неща за тях,но знам,че от това какво ще им дам аз и какво ще набия в главичките им още от сега зависи много.
От родителите зависи дали ще се гордеем с децата си или ще се срамуваме от постъпките им.


Ще бъдеш, сине мой, човек!

Ако можеш да запазиш разсъдъка си, когато всички около теб
Го губят и затова обвиняват теб...

Ако можеш да вярваш в себе си, когато всички се съмняват в теб,
Но да разбираш толерантно и тяхното съмнение също...

Ако можеш да чакаш и да не се умориш от чакане...

И когато се разпространяват лъжи за теб да не отвръщаш с лъжи...

И когато те мразят да не даваш воля на омразата
И все пак да не се правиш на много добър и много мъдър...

Ако можеш да мечтаеш, но да не правиш мечтите си твой господар...

Ако можеш да мислиш, но да не правиш мислите си твоя самоцел...

Ако можеш да се срещаш с триумфа и бедствието
И еднакво да се отнасяш към тези двама измамници...

Ако можеш да слушаш истината, изречена от теб,
Изопачена от негодници, за да хванат в примка глупците...

И да виждаш туй, на което цял живот си посветил, в руини
И да се наведеш и пак да го съградиш с износените сечива...

Ако можеш да събереш на куп всичките си печалби
И да ги заложиш наведнъж да бъде или не
И загубиш и почнеш отначало всичко пак
И нивга дума да не отрониш за твоята загуба...

Ако можеш да насилиш сърце и нерви, жили,
Да служат на целта, макар и дълго веч без сили
И да се държиш, макар да няма вече нищо в теб
Освен Волята, която казва: “Дръж се!”...

Ако можеш да разговаряш с тълпите – и да запазиш своята чистота...
И с крал да се разхождаш – но да запазиш отзивчивостта на простия човек...

И ако нито враговете, ни любещи приятели могат да те наранят...

Ако държиш на всички хора и на никого прекалено...

Ако можеш да изпълниш непрощаващата минута
С шейсет секунди стойност на пробяганото разстояние /време/...

Твоя е земята и всичко що е в нея.

И нещо повече ще бъдеш ти – ще бъдеш, сине мой, човек!

Ръдиард КИПЛИНГ

СИНЕ

Пораснал ло

си, сине!
А аз не усетих кога
и твоето детство деня ми подмина,
възседнало пъстра дъга.

Пораснал си, сине!
В очите ти вече изгрял е мъжът,
със който луната в среднощна градина
танцува - и сякаш звездите жужат.

Пораснал си, сине!
Сълзите си криеш и устни прехапваш, когато боли;
но сам оцеляваш сред светската тиня,
когато сърцето ти плаче, вали...

А аз се снишавам със всяка година,
в косите ми сипе се звездният прах
и все се усмихвам: пораснал си, сине!
Порасна... Кога?
Аз май не разбрах

Дъще моя!

Когато у дома пристигаш
огрява слънце мрачната ни къща
и топлина в прозорците напира,
и песента на птиците се връща!

Когато портите ни като хала
с размах припрян отвън отвориш
и хукнеш в двора засияла
и розов цвят след тебе рониш ...

Когато от очите сини
към мен море от обич плискаш
и със ръцете си красиви
до мен сърцето си притискаш…

Когато думичката "мамо"
от устните си като мед отронваш,
душата ми изпълва само
едно признание огромно!

Тогава колене превила
и сключила ръце в молитвен порив
благодаря на Бога, че те има!
Благодаря на Бога, че си моя!



                                         Обичам ви!!!


 

Искам да го включа към електронна енциклопедия , може ли , защото е много лично , но и поучително ! Привет!

разбира се,че може.Радвам се,че е оценено.Ще се радвам да получча линка към енциклопедията.
Поздрави и пожелания за много положителни емоции!
Поли